област Благоевград
Мелнишките пирамиди са разположени в югозападните склонове на Пирин планина. Представляват красиви пясъчни образувания, които се извисяват величествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигат до 100 м.. С течение на времето, в резултат на посъвместното ерозионно действие на вятъра и водата са се обарували различни причудливи форми – гъби, минарета, мечове, “египетски” пирамиди, конуси, игли и др. Едни от най–впечатляващите природни скулптури са тези с формата на скални гъби. Върховете на пирамидите са покрити с различни широколистни дървета и треви. Мелнишките пирамиди са най–популярните природни творения в България.
Побитите камъни
област Варна
Това е един от уникалните природни феномени, както в България, така и в света. Местността се намира край варненските черноморски езера. Цялата е покрита от изправени, естествено образувани скални колони, от където идва и името и. Разполагат се на площ от 70 км?. Височината им варира от 5 до 7 м. и дебелина от 0,3 до 3 м. Колоните са кухи, без твърди основи и са силно ерозирали. Формата им наподобява цилиндър.
Според учените са образувани преди 50 млн. год., когато Югоизточна Европа е била дъно на море вследствие подводна вулканична дейност, съпроводена с отделянето на метанов газ. Газови мехури излизали от морското дъно, повличайки разтопена лава, която моментално се охлажда и втвърдява при контакта със студената вода. След образуването на колоните, метанът продължава да си проправя път, правейки ги кухи в средата. Oбявени са за природна забележителност през 1937г.
Според учените са образувани преди 50 млн. год., когато Югоизточна Европа е била дъно на море вследствие подводна вулканична дейност, съпроводена с отделянето на метанов газ. Газови мехури излизали от морското дъно, повличайки разтопена лава, която моментално се охлажда и втвърдява при контакта със студената вода. След образуването на колоните, метанът продължава да си проправя път, правейки ги кухи в средата. Oбявени са за природна забележителност през 1937г.
Пещера Магурата
област Видин
Пещерата се намира в северозападна България, на 17 км. от гр. Белоградчик. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м. надморска височина). Една от най-големите пещери в страната-обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения.
Пещерата притежава богати по форма и размери образувания-сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Освен с красотата си и с внушителните си размери, впечатляват “Големият сталактон” - височина над 20 м. и диаметър на основата 4 м., и “Падналият бор”-това е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м. и диаметър в основата 6 м.
Според геоложки проучвания, образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. г. Всъщност в една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха са с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.
Седемте рилски езера
област Кюстендил
Езерата са едно от най-красивите места в България. Те са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка (северозападна Рила), между 2100 и 2500 м. надморска височина. Отделните езера са свързани с малки поточета и при преминаването на водата през тях са образувани малки водоскоци и водопади.
Името на всяко от езерата е свързано със специфични външни особености на даденото езеро. Официално приетата им номерация ги проследява от горе на долу: Сълзата, Окото (най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбочина 37,5 м.), Бъбрека (то е с най-стръмни брегове от цялата група), Близнака (най-голямото по площ), Трилистника, Рибното (най-плиткото езеро). Най-ниско от езерата е Долното езеро, в него се събира водата, която изтича от останалите. Последното езеро дава началото на река Джерман.
Нос Калиакра
област Добрич
Нос Калиакра е разположен на 60 км. североизточно от гр. Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, които се спускат 70 м. надолу към морето. Името на местността означава “красив нос”.
С нос Калиакра се свързват много легенди. Най-известната от тях разказва за 40 български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители.
Днес нос Калиакра е красив природен резерват, където гнездят корморани, тюлени и делфини плуват в морето и много др.
Ждрелото на река Ерма
Ждрелото на река Ерма се намира на 3 км. от град Трън, по поречието на реката. Дължината му е около 100 м., а ширината му в най-тясната си част е около 5 м. От двете му страни се издигат отвесните скали на върховете Жилав камък (на юг) и Църквището (на север). Височината на тези куполовидни скални масиви е около 150-200 м – популярно предизвикателство сред алпинистите. По тях са прокарани над десет алпийски маршрута за катерене с различна трудност.
Река Ерма извира от Сърбия, после влиза на наша територия и минава именно през най-известното ждрело край Трън. Има изграден мост, от който може да се наблюдава този природен феномен и да се усети цялата му красота. От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина 13 км., като за преминаването й са необходими 8 часа. Изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело. Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби.
Белоградчишките скали
област Видин
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.
Обособени са няколко групи:
- на изток Фалковската група- включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;
- централна група- включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.;
- в най-западните части се намира Збеговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.
Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837).
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
Други природни забележителности
